Продължение:

Измнаха вече два месеца от както сме дошли в тази страна, но не спираме да се удивляваме на тяхната култура. Въпреки че не сме отишли по далеч от Хонк Конг и Шензен, продължаваме да се изненадваме от привичките на китайците.

Месец след като стъпихме на Китайска земя решихме да посетим Хонк Конг. До там се ходи по два начина. Единият е с метро, но тогава мнаваш границата пеша, а другият с ферибот, който за децата звучеше по забавен, съответно и е по бърз. Рано сутринта се натоварихме от нашата квартира със сандвичите и храната по български в раницата, децата под мишница и хоп на едно такси до пристанището, което не ни отне повече от 10 минути. Там платихме на касата, като Ерик до 2 годинки пътува безплатно, а после 75% от билета, както самолетните билети. Багажа мнава през скенер, като на летище и след това се качихме на едно много приятно синьо корабче. Вътре широко, нямаше хора, а седалкте малко като в самолет с падащи масички. Не клатеше изобщо, само накрая като навлизахме в Хонк Конг-ското пристанище се сблъскахме с няколко вълни и заподскачахме за малко.  По пътя подминавахме огромни кораби с контейнери за Cosco, Dollarama и подобни магазини. Влекачи ги дърпаха, разтоварваха и пренасяха контейнерите, други бутаха странично големите кораби, което бе интересно дори и за нас по възрастните. Не усетихме изобщо кога пристигнахме, слезнахме, провериха ни паспортите и не пропуснаха да премерят пак температурата на децата ни. Забравих да спомена че на нашият кораб имаше китайци с куфари, които се оказаха в последствие, че идват да пазаруват в Хонк Конг тъй като е по евтино, и тъй като Китайската Нова Година наближаваше имаше много куфари на ферибота. Със стъпването на Хонк Конг-ска земя забелязахме няколко първи разлики с Китай. Карат от ляво (това си го знаехме), има много като нас чужденци, на места повече и от китайците, улиците са много тесни и сградите многооо високи. Заболя ни врата да гледаме на горе. От ляво и от дясно чувахме английска реч, с която ни се стопли сърцето, не ни гледаха като от чужда планета както в Шензен. Друго интересно, улиците са им много стръмни и тъй като ние решихме да ходим пеша, изплезихме набързо езиците. Освен че са стръмни криволичат много и лесно се объркваш накъде продължава, но тук английският ни влезна в пълна сила. Като за първи път в Хонк Конг и то с малки деца, първата ни дестинация бе безплатна ботаническа и зоологическа градина и нали си играем Geocaching си открихме едно cache” . После се впуснахме в откриване на първата им трамвайна линия, която щеше да ни отведе до върх Виктория, от който се вижда целият град. Той бе много забавен първо защото е наистина по един невероятно стръмен склон, спирките са му на стръмнината, второ натискаш бутон (ако не го хващаш от първа спирка) на спирката, който сигнализира на водача на трамвая, че искаме да се качиме. Водачът на превозното средство спира глобява ни прилична сума за билет и тръгва. Не си мислете че върти разни ръчки като в Бългрия ватманите. Не, той си седи и брои парите, а едно въже между релсите ни дърпа нагоре. Пристигнахме за 5 минути до горе,качихме се на върха на станцията, като на всеки етаж минаваш през магазинчета, случайно ако на първият етаж си пропуснал нещо да купиш, имаш възможност и на вторият и на третият, а на четвъртият ако не са ти свършили парите и търпението може и да хапнеш. Добрахме се до горната тераса, за която не трябва да забравяш, че трябва да платиш и най после може да се насладиш на града в цялата си му прелест. Е, замечателен е, вода, небостъргачи, кораби, трудно е да се опише, красиво е, грандиозно е, но не тази американска грандиозност, малко по различно е, поне аз така го усетих, а всеки с усещанията си. Поседяхме, поснимахме се и хоп пак в магазините, е не успяхме да се стиснеме и купихме малко залъгалки. Но тук се сблъскахме с голямо пазарене. Една движеща се буболечка за Алис искахме да купим, продаваше се за 100$(ХК), ние се мръщихме, продавача сваля цената, ние пак се мръщиме, той пак сваля и така до 60$(ХК) и пак сигурно скъпо сме го взели, но бързахме и нямахме време повече да се мръщим. Хванахме си трамвайчето и хоп надолу. Там до спирката имаше един интересен парк със заградено място пълно с птици. Нямахме възможност много да се заседим тъй като скоро трябваше да си хващаме корабчето за навръщане. Разходихме се малко из парка, полюляха се децата на тамошните люлки и си хванахме едно такси до ферибота. Хапнахме малко китайско, кой сполучил с поръчката, кой не и уморени се качихме на корабчето за Шензен.

В краят на Януари ни изненадаха с китайската Нова Година. Още не знаем семейно как си я карат, дали си ходят на гости, имат ли някакви обичаи, но видяхме следното. В денят на Нова Година всички се юрнаха да гърмят със фойаверки. Цели семейства с децата и торби пълни със бомбички защъкаха по коридорите и асансьорите за да се насладят на едно невероятно гърмене. Тъй като блока се намира между две затворени паркчета с блокове да не ви казвам как се чуваше. Добре че децата не се събудиха. Официялно за Нова Година почиват една седмица. Не си мислете че магазините не работят. Всичко работеше, само че отвориха по късно. Е, имаше един два магазина затворени за ден два, но после всичко се възобнови. През тази седмциа се гърмеше и денем и нощем. Спокойствие нямаше. Нелегално се продаваха на всеки ъгъл фойаверки точно пред полицаите. Присъствахме само на една акция, но предположихме че човекът не си е платил, тъй като тук полицаите са били много корумпирани според информация в интернет. От личен опит се надявам да не черпя информация. Този празник е дълъг две седмици. През втората седмца по малко гърмяха, но последният ден си наваксаха пропуснатото.  Забелязахме, че много обичат мандаринови дръвчета. За празника пред всеки магазин, банка и community имаше такива дръвчета направени като цилиндри, целите покрити с плодове. През първата седмица от празника имаше панаири на цветя. Посетихме близкият до нас. Народ, не можеме да се разминем, но не сме и очаквали нещо друго. Исках да си купя луковица от зюмбюл, искаха ми 20 RMB. Отказах! Пълни мошенници, само като видят чужденец и са готови да му свалят кожицата от гърба му. По надолу имаше огромна саксия с орхидеи, поне към 15 вътре само за 100 RMB. Шанса да не те излъжат с цената е да гледаш пред теб хората колко плащат и като те видят ги хваща срам и ти искат реалната цена, друг вариянт е да знаеш реалната цена и да им дадеш точно. За съжаление извън магазин като пазаруваш цени обявени няма, и шансът да те изпързалят е 100%. Цветя на панаира, колкото искаш, имаше едни странни клонки с едни като жълти плод-тикви, много красиви. За съжаление фотоапарат забравихме да вземем. Алис си взе кактусче за 5 RMB. А те ми искат 20 за луковицата!!!!

Ако искате DVD на безценица тук е мястото да си купите. Има естествено трик! Новите филми са с качество на TS screen. Пише че има меню за надписи. Друг път, само на няколко открихме. Така че трикът е да се купуват стари филми те са си с добри качество. Цената на едно DVD е 8 RMB, това е долар и малко.

Много е разпространена уличната търговия. Пиеме бамбуков сок, с колело теглят едни машини, които изцеждат сока от пръчките. На мен ми харесва, малко е сладък, но много малко. Продават и захаросани плодове на пръчка, най вече ягоди, кестени продават много и са изключително вкусни, печени сладки картофи, с обелката, с добър вкус също, има и шишчета, но тук Радо трябва да се изкаже, аз така и не опитах. Като говориме за кулинарията им, много обичат пилешки крака, не бутчета, а краката им. Люси свекърва ми ги опита и каза че са добри. Аз още не съм се престрашила. Продават много бадеми и семки, но всички са с някакви странни вкусове. Засега гледаме да опитваме туй онуй.

Тук такситата са интересни също. Има червени и сини или зелени. Червените са на бензин и винаги плащаш 3 RMB отгоре защото са бензинови. Другите са електрически и не се плаща допълнително. Има и таксита мотопеди. Качват се по двама отзад, имат си едни скари за стъпенки. Те са и по евтини, поне така предполагаме. Виждала съм и с куфари да се качват на мотопедите. Куфарът го слагат на скарата.

От хранителните продукти, които ползваме тук, открихме че нямат леща. Има само в чуждата секция и то в консерви. Явно не им влиза в диетата тази толкова вкусна бобена култура. Затова пък боб какъвто искаш на цвят. Друго което не мога да намеря е грах.  Засега мисля, че това е което, намирам да липсва.

Да отворя и малко тема за децата. Много странно ги обличат, не стига че ги навличат с пуловери на 24C ами и над анцуга слагат рокли. Понеже много се потят децата с това навличане, косите са им постоянно мокри, родителите тичат с кърпи да им подсушават косите. Разпространено е много да има слагат кърпи на гърба (както на времето наще баби ни слагаха) тъй като се потят, та даже някои са с картинки, които излизат от пуловера отзад. Ние сме много леко облечени за тях и постоянно ни правят забележки и проверяват на децата ръцете дали са студени.

Вече споменах че пишкат децата навсякъде, но напоследък се сблъскваме и с друг вид пишкане. Пишкане по кофите за боклук или в пликчета, които после ги хвърлят в кофата. Само да добавя че видях как се изходи едно момченце на вестник в градинката. Още ми се вижда странно всичко това, въпреки че и ние почнахме да пишкаме без притеснение и почти навсякъде, е още не сме пробвали в кофа за боклук и пликче!

След като свекърва ми си тръгна си наехме жена да ми помага с домакинството, включително и готви китайско. Засега сме доволни. Още не е почнала да ни готви жаби, костенурки и змии! Как се разбираме?  По десетопръстната система, естествено чичо  Google влиза в действие също. Заплащането е 2 долара на час и прави каквото и кажеш, включително гледа и децата вечер когато излизаме. Децата свикнаха с нея вече, даже  понеже малката се разхожда все по гащи в къщи Сън Мей, това и е името на жената я облича.

Засега това са нашите впечатления 3 месеца след кацането ни в Китай.