Китай

Първо да започна с това, че пътуването беше 14 часа и половина от Канада, но имаме две златни деца и мина без никакво произшествие или плач от страна на децата и на нас родителите. Пристигнахме в Хонк Конг, a от там с кола трябваше да минем границата и да пристигнем в Шензен, Китай. Имахме късмет че пътувахме с шефа на Радо и той ни прекара през коридорите бързо, а ние му върнахме услугата като той не чака на дългата опашка за паспортна проверка, а мина с нас през ВИП гишетата, които бяха отредени за такива като нас с деца. След паспортната проверка минахме много интересна проверка в края на един ескалатор. Там стоеше една жена с маска на лицето и някакво малко устройство в ръката си. Оказа се термометър и в края на ескалатора за секунди измери на децата температурата. За наша радост минахме и тази проверка благополучно. Натоварихме се с багажа от 9 куфара, които почти всички дадохме на мениджъра на Радо да преминава границата, а ние с друга кола трябваше да поемем още 6 кашона от митницата. Бяхме ги изпратили предварително. Взехме си целият багаж, минахме без никакви пречки границата и след около 30 минути пристигнахме в хотела. Настанихме се и вечерта бе първият сблъсък с храната в Китай. Това което ядем в България и Канада като китайска храна естесвено няма нищо общо. В интерес на истината се разочаровахме. Решихме, че сигурно не сме поръчали правилното ядене и си поръчахме на втората вечер пак. И пак останахме гладни. Трети път опитахме и се отказахме повече от опити. За наше щастие на 3 ден от нашето пребиваване в Китай си намерихме апартамент и се преместихме за един ден от хотела. Настанихме се, лъснахме го, посетихме тукашната Икеа да допълним малко мебели, въпреки че апартамента бе напълно обзаведен. И почнахме да си готвим, както можем. Оказа се че тук не използват фурни и съответно нямат. Е наложи се да си купим една малка фурничка, само не си мислете че е нещо като Раховец, по зле, като малките наши фурни-скари, където си запичаме в България сандвичите или рибка на скара си правим. Друго за храната мога да кажа че картофите са им сладки, кисело мляко имат, но е подсладено, прясно купуваме само вносно, сирене нямат освен вносно на безбожни цени и кашкавала също. Всичко друго е много евтино, освен ако не купуваш био храни и меса. Био месото е много скъпо. Интересното е че в магазините тук се мери абсолютно всичко, като зелената салата, пресният лук, пресният чесън и поради тази причина все още оставяме без разни продукти тъй като забравяме да ги премерим и не си мислете че продавачите ще хукнат да ти ги мерят. Не. Слагат ги под тезгяга „да си ги мерил„. Докато бяхме на хотел, забелязахме един пазар зад сградата и решихме да го посетим. Да ви кажа, аз лично се постреснах. Продаваха живи риби, кокошки, петли и патици, а и скариди също, и на място ти ги убиваха и чистеха. Яйца най различни като цвят и размер, а някои бяха и целите в пръст. Още не съм ги проучила. Странното е че тук всичко се мери, дори салатата на грамаж я продават, пресен лук също. Та така, както се разхождахме по уличката чухме китайска музика която се приближаваше, огледахме се и видяхме един мъж на колене да бута едно ниско легло, а на него една жена с чадър легнала без крака от глезените надолу. Оказа се че навремето в Китай на момичетата са има стягали краката за да си останат малки, и съответно е имало много жени, които са имали проблеми след това с краката. Гледката беше потресаваща. Децата в Китай не използват биберони. Радвам се че си донесох достатъчно количество за Ерик. Той е екзотика сред бебетата тук. Хората общо взето са дружелюбни и закачат децата ни постоянно, да не кажа и непрекъснато. Тичат след нас да искат да се снимат с Алис, гушкат я, което в първият момент ни шокирваше сега вече не ни прави голямо впечатление, но дъщеря ни малко се стресира от толкова много внимание. А на синът ни само това му дай, щастлив от толкова много внимание, даже хората му дърпат биберона от устата за закачка. Друго което не използват много много децата тук са памперсите. Ходят с голи дупета. Буквално го казвам. Сцепват им панталонките между краката и кой където свари пишка и т.н. В което сигурно няма лошо и се учат по бързо да не се напишкват,а и гледката е много забавна. От друга страна децата се научават да пикаят навсякъде. Не си търсят дръвче за прикритие. Шокираме една майка с едно дете сигурно на около 6 годинки, кето си свърши голямата работа на площада и майката взе салфетки, прибра лайната от площада и ги хвърли в близкото кошче. Никой освен мен не ги беше зяпнал с широко отворена уста. Доста са натурални. Имат и навика да храчат по улицата. Младо, старо все храчат, гледаш облечена дама с чантичка храчи като мъж на улицата. Алис почна да имитира звуците. Те децата на това ще се научат. Като цяло градът е много зелен. Не мога да коментирам други освен Шензен, но е много цветен. Засаждат непрекъснато цветя и съответно го поддържат. Чистят всекидневно. Тук събота и неделя няма. Лъскат, мият, копаят, голямо движение има от сутрин до вечер. Магазините рботят от десет до десет вечерта. Няма празник, няма почивен ден. Трябва да се пазарува! Цените на дрехите мога да кажа че са или по евтини от Канада или колкото там. Въпреки че не мога още с точност да го потвърдя, тъй като се оказа че ние сме в квартал с по високи цени на моловете. Един ден ще проверя и другите. По улиците няма чак толкова голямо движние, особено в почивните дни. Задръствания досега не сме виждали. Метрото, поне нашата линия е празна, по другите е пълно, но не е гъчканца. Метрото им е уникално чисто, ново. Мейду перона и влака има стъклена преграда. Влакът спира точно на местата, където се отваря стъклената преграда. Има и винаги един човек със един знак, който когато метрото отваря и затваря врати се строява мирно със знака. Още не сме му разбрали много добре функциите. Строителството кипи оживено в този град. Строят бързо, не мога да кажа за качеството, но мога да кажа че малко безмислено строят. Построили са тук за три месеца един огромен стадион за една определена Универсиада и след това си седи така без да се използва. Друг пример: Разхождаме се в парка на Университета в града, който е огромен и много хубав с езера и зелени площи, да не споменавам и за златните едно-метрови рибки които храниме всекидневно с хляб .Та там има до ботаническата им градина едни малки басейнчета, които изглеждат като преливници, Както и да е, един ден един майстор им слагаше плочки, буквално на другичт ден друг майстор ги махаше! Идеята каква е била, не разбрахме. Много неща не разбираме още, но се надяваме да се слеем с населението и да разберем. След един месец готвене в къщи решихме все пак да рискуваме пак и да пробваме ресторантите. Този път не се разочаровахме. Много е вкусно, рзнообразно и интересно. Но естествено има проблем. Трябва да се научим да ядем с клечки. Всичко е точно докато не ни дадат спагети. Там вече имаме огромен проблем. Надявам се с времето и много практика да се научим и да поръчваме по често нудели. Сладкото им или по точно тортите и пастичките са много добри, Съвсем леко сладки са. По леки са и от България, за Канада не говоря изобщо. Там захарна болест можеш да получиш. Още не сме опитали сладоледа им, само замразено кисело мляко, което бе много вкусно. Скоро мислиме и на кино да отидем. Иначе сигурно ще трябва да научим някоя и друга дума, но засега се справяме добре. Един единствен път имах проблем да се разбера с една продавачка, но след пет минути, мина едно младо момиче попитах дали говори английски и тя ми бе преводач с персонала на магазина. Имаше още един път, когато ни спря водата, просто взехме „да живее Google translate„ лаптопа и в коридора на етажа питахме съседите за водата. Апартамента ни тук се намира в затворен комплекс със детска площадка и детска градина. Оказа се, че само в такива комплекси има детски площадки, иначе по парковете нямат. Кофата за боклук е на етажа на стълбището и колкото наща в къщи. Изненадахме се, но видяхме, че през час я изпразват. Така че не се препълва. Долу комплекса е ограден има си пазачи. В съседният комплекс има външен басейн, който лятото можем да го използваме. Първо ще видя колко гъсто е населен! Апартаментите нямат отопление и зимата малко е студено. Има климатици, но аз съм малко противник и затова се отопляваме с малки печки или се обличаме. В най близкият ни парк, всеки ден кипи голямо оживление. Хората сутрин се събират там. Пускат малко латино музика или танго и т.н. и танцуват. Интересно много са добри. Следобед пък идва един оркестър да свири и който иска пее. Като кариоки бар. Пълно е с деца и баби и дядовци. Те гледат децата родителите явно работят. Други играят интересни игри, а и много карти играят. Още не мога да разбера коя е играта, но е с две тестета карти. Китайците много обичат да се изявяват и да правят нещо задружно. Сутрин пред блока се събират и танцуват с хилки и топки. На десет метра от тях има друга група, които танцуват с ветрила. Много е красиво. От време на време аматьорите си правят и състезания. Награди незнам дали има, но им раздаваха купони за олио. Имат по парковете уреди за гимнастика като пътечка, колело, лостове и т.н. пълно е с възрастни хора които тренират, младите само се подпират и пушат цигари. Китайците се пазарят почти за всичко, особено ако е услуга, която е без обяване цена и особено ако си чужденец. Постоянно те заговарят като че ли знаеш китайски. Любобитни са много, но и добронамерени. Като цяло Китай е интерсено място за посещение, за живеене тепърва ще разберем, засега сме много доволни, струва ни се, че сме от година тук вече. Така бързо свикнахме.