Олимп - втори опит

Един месец по-късно, след първият безуспешен опит да се покори връх Митикас, групата на Шаро (Радо) се събра с нови сили за поредния опит. Този път бяхме решили да минем по друга пътека, която води до 2 хижи, близки една до друга. Приятел на Генката бе проверил, че едната работи, но няма свободни места, всичко било резервирано. Датата на тръгване бе 04.06.2004 към 23.00. В 22 часа отидохме с Радо и Генката във Владето да му вземем дъждобраните, спалния чувал и гетите, тъй като той нямаше да идва с нас (за съжаление, ние сами трябваше да си мъкнем храната "обоза" щеше да ни липсва). Както си му е реда пийнахме ракийка и към 23.00 тръгнахме към Теди. Валеше отвратителен дъжд и само се майтапехме, че ще изкачваме Олимп в това време. Натоварихме се четиримата както можем с големия багаж и поехме към Благоевград.Този път бяхме само с една кола, което бе по-евтино относно Зелената карта, но и по-неудобно за спане. Както и да е, към Благоевград ни връхлетя страшна буря, светкавиците се редяха една след друга, но поне ни осветявахе пътя. В Благоевград качихме Малина набързо и спряхме на тамошното OMV за да разиграем един "Тетрис" с багажа, спечели Теди тя се оказа най-добра в тази игра. Наградата и бе да реди багажа през целия път. Понаблъскахме всичко и поехме към границата. Този път Генката бе по спокоен относно приминаването на ГКПП. Там на проверката обсъждахме точките от БИЛА за тиган и се помайтапихме с граничара дали и той няма да ни даде някакви точки. Той ни връчи талон с 5 точки, който ни бе взет на излизане от BG. Естествено не подминахме безмитния и се запасихме с цигари. Гръцката граница минахме без проблеми и потеглихме към бензиностанцията от миналия път, за да посетиме унгареца и да пийнем с него по едно кафе. Той в първият момент не ни позна, но когато извадихме картата на Олимп се сети. На тръгване го почерпихме с една бутилка "Мъжете знаят защо!". Към 06.00 спряхме на плажа на Литохоро и там Генката си опъна спалния чувал на земята, а ние останалите заспахме в колата. Към 09.30 се събудихме и тръгнахме към Олимп. Спряхме на 1100, където закусихме, преоблякохме и ударихме по една ракия за изпроводяк. Там имаше 2 кучета, едното огромно, бяло с кафяви петна и отрязано ухо а другото черно-бяло. Имаше също и 2 групи гърци, които също се подготвяха за нагоре. Едната тръгна малко преди нас. Заключихме колата и поехме към нашата цел в 10.00. Безухото куче тръгна след нас. Оказа се голям помощник, знаеше пътеката и ние след като се убедихме в неговите знания, спряхме да следим маркировката и само наблюдавахме шерпа Тенди (така го кръстихме). След около 30 минути изпреварихме групата гърци. Времето бе приятно, малко хладно, а пътеката се виеше през гъста гора. За съжаление всичко бе в кал и съответно хлъзгаво. След 1 час решихме да си правим пушпаузи на всеки час. Първо мислехме на 30 минути, но се отказахме, щяхме много да почиваме. След двучасово ходене по пътеката, която в интерес на истината не бе тежка, а даже много приятна, Радо се развика. Събрахме се и се оказа, че е намерил 120 евро. Боже какъв късмет, ние с Теди бяхме преди него, но явно сме блеели някъде. Обеща да ни почерпи когато се върнем в града. Продължихме нагоре, поваля малко дъжд, но тъй като бяхме още в гората не си сложихме дъждобраните. Преди да направим поредната почивка срещнахме един грък, който ни информира, че горе на платото имало гръмотевици и ни предложи да се връщаме, естествено нас нищо не можеше да ни спре при положение, че вече имахме един провал. Затова и продължихме. Голямата почивка с обяда направихме в 13.00 на една поляна с овчарски колиби. Хапнахме по една консерва със скумрийка, нахранихме шерпа и продължихме. Флората бе замечателна, всичко бе разцъфнало, а гората бе събрала всички нюанси на зеления цвят. След гората ни чакаше един неприятен баир, имахме чувството, че няма край. Не стига отгоре и вятъра започна да се усилва и да се спускат мъгли, но ние неотлъчно вървяхме след шерпа, който ни изчакваше на всяко наше спиране за глътка въздух. Ах тези цигари. Най-после изкачихме баира и там видяхме, че ни чака спускане, това изобщо не ни хареса. После имахме пак неприятно изкачване, а и започна да вали. Покрихме раниците с дъждобраните и продължихме, но след 15 минути дъжда се усили и си ги наметнахме. Времето започна много бързо да се разваля, вятъра започна да ни блъска , а на всичко отгоре и град заваля. Трагедия. Едва ходихме, кой настрани, кой напред с ръце пред лицето, опитахме дори с гръб към пътеката да продължиме, но нищо не помагаше, града ни удряше по лицето и болеше много. Дори кучето се криеше под дъждобраните ни, които постоянно се разкопчаваха. Радослав естествено се скъса да се смее, дори извади фотоапарат да ни снима и накрая падна по гръб кикотейки се, а Теди по едно време дори си запали цигара. Човек би казал, че около нас времето е тихо и спокойно, някой предложи да спрем и да отворим по една консерва. Малина не знаеше да плаче или да се смее. Лека полека стигнахме до неприятна скала с въже. Е там наистина ни се разказа играта. Освен, че ръцете ни се хлъзгаха по въжето, дъждобраните ни се разкопчаваха и ни се лепяха на лицето, а и Радослав продължаваше да се кикоти. Един по един, кой както може, се изкачихме, а кучето явно си намери друга пътека и се появи след малко и то при нас. Повървяхме още малко и бурята утихна, градушката спря и ние видяхме хижа Christos Kakalos, която се надявахме да е отворена. В 17.30 пристигнахме и уви както и миналия път на хижа А и тази бе занитена. Пафнахме по една цигарка, снимахме се и продължихме към другата хижа Giosos Apostolidis на 15 минути път. Отдалече видяхме прозорци, без метални капаци и решихме, че ако не работи ще ги разбиваме за да се подслоним. Носехме за всеки случай 2 палатки, но друго си е в хижа. Стигнахме до нея и вратата се оказа отключена, влезнахме и се озовахме в нещо като предверие на хижата, която бе разбира се затворена. Вътре вече се бяха настанили двама гърци, които се оказаха, че са там от четвъртък 03.06, искали днес да се качват до Митака, но времето не им позволило. Та цял ден били киснали в хижата. В помещението имаше пейки, маси, завивки, тенджери, сухи супи и т.н. За съжаление Теди не носеше газеника, та хапнахме малко консерви и обсъдихме колко са стиснати гърците, че не искат да ни почерпят по един чай поне. Разпределихме завивките. Генката и Малина легнаха върху 3 събрани пейки, Теди се настани върху масата, а ние с Радо под масата си опънахме спалните чували и спуснахме отгоре дъждобраните за да не става течение. С Теди едва вкарахме шерпа Тенди в помещението, не искаше да влиза, но тъй като се притеснявахме как ще изкара в това студено време навън, след около 5 минутна борба го натикахме през вратата. Той веднага ни предаде и се лепна за гърците, до които и преспа цялата нощ. Честно казано в 20.00 всички вече бяхме заспали. Планът за сутринта бе изкачване на Митикас при всякакви условия. Към 06.00 Генката бе на крак, вече снимал изгрева, започна да ни буди един по един. В 07.00 след усилено мрънкане от страна на Радо и Генката, че сме много туткави поехме към върха. Теди остана и каза, че ще тръгне с гърците. След 15 минути и след 3 падания на Малина по склона, тя се отказа и се върна в хижата. Обувките и се хлъзгаха. Обеща, че ще си купи планински обувки за следващото ни изкачване. Когато минавахме под трона на Зевс един камък полетя от там и за малко да дадем жертви. Мина на косъм покрай Радо. След 30 минути гърците и Теди започнаха да ни застигат. Кучето разбира се бе начело на групата. От основната пътека се отделяше друга надясно по едни скали за Митака. Погледнахме нагоре и ни спря дъха. Само камъни. Трябваше да атакуваме бързо, защото се спускаше мъгла. Юрнахме се нагоре кой както може единственото, което се чуваше бе "Камък, пази се". След 1.30 минути от хижата стигнахме Митикас (към 09.00). Всички бяхме нахилени, а Генката, който от вчера пазеше последните 100 грама ракия за този случай, се оказа, че я забравил в хижата. Нищо, той пак ни изненада, извади от джоба си малко шишенце Джони, с което се почерпихме. А пък Радо както винаги си бе збравил фотоапарата. Поседяхме малко, разписахме с в книгата, снимахме се с българското знаме, както и с гърците, като обещахме да не развяваме нашият флаг и поехме надолу. Гърците тръгнаха по друга пътека за към хижа А. Ние трябваше да се върнем в нашата тъй като там ни бе багажа и Малина. По пътя надолу пак си подвиквахме "Камък , пази се", и този път нямаше жертви. В 11.00 бяхме на хижата, където ни чакаше и шерпа, той не можа да продължи с нас след отклонението, поплака малко долу и се върна в хижата. Там Малина си мислеше, че е минал само един час, беше направила план, как ако не се върнем ще търси помощ. Освен това намерила в хижата един газеник и бе топила сняг, тъй като с водата бяхме много зле, по точно нямахме никаква. Жалко, че вчера не бяхме намерили газеника когато бяхме премръзнали, но затова пък сега кафеджиите щяхме да пийнем по едно нес кафе. След разбор на изкачването се установи, че Генката носел ракията, а Радослав фотоапарата, но горе си мислели, че са ги забравили, решиха, че заради по малкото количество кислород са станали слабоумни. В 12.00 поехме надолу, с Радо седнахме на дъждобраните и се спуснахме по снега. Грееше приятно слънце, та изпатилите от миналия път с изгаряния се обмазахме хубаво със слънцезащитен крем, сложихме тъмните очила и щастливо запрепускахме по снега надолу. На един от склоновене имаше много сняг и направихме поредното спускане, само че без дъждобрани, а с обувките, даже и рало се опитвахме да правим, а Малина и Генката ползваха найлон. Естествено Теди падна накрая. Нищо ново. Както и Радослав. През целия път където имаше сняг спирахме да го похапнем, голяма жажда ни мъчеше. Кучето също имаше нужда от вода. По едно време шерпа Тенди намери от някъде пластмасово шише с вода и ни го донесе. Дадохме му да пие от него, ние не посмяхме и само се понаплискахме. За пореден път заваля дъжд и ни понамокри малко, пътеката бе още по хлъзгава от вчера та и синини си направихме. Не може без рани. Най накрая стигнахме колата (17.00) и с чувството, че света е наш отворихме бирата и ракийката.